Сивосинкав паяжинник
Cortinarius caesiocanescens M. M. Moser
Сем. Cortinariaceae –Паяжинници
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,iii)].
Морфология и биология. Шапката от полукълбовидна до изпъкнала или почти плоска, 5–9 cm в диаметър, от светлосиво-синя до сива, белезникавосребриста накрая. Кортината (частичното покривало) синкава. Пластинките със зъбче, гъсти, светлосивосинкави, светлосиви, по-късно охренокафяви. Пънчето цилиндрично, луковичноудебелено в основата, 6–9 ´ 1,5–2 cm, сиво-синьо, бледолилаво до охренокафяво, белезникаво в основата, с остатъци от кортината на повърхността. Месото белезникаво. Спорите 8–10,5 ´ 4,5–5,5 mm, бадемовидни или лимоновидни, жълто-кафяви, слабо брадавичести. Образува плодни тела през IX–XI.
Местообитание и популации. Среща се на почвa в сухи иглолистни гори (смърч –Picea abies , бял бор –Pinus sylvestris).
Разпространение в България. Родопи (Зап. – резерват „Беглика“).
Общо разпространение. Европа.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари, киселинни дъждове.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Известното находище е на територията на резерват „Беглика“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова и др., 1979; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
