Cortinarius bulliardii( Pers. : Fr.) Fr.
Сем. Cortinariaceae –Паяжинници
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii,iv)]
Морфология и биология. Шапката в младо състояние звънчевидна или конусовидна, по-късно разперена до плоска, леко вдлъбната в средата, 4–8 cm в диаметър, хигрофанна, червено-кафява, кестенявокафява, след изсъхване глинестокафява, по периферията с червени влакънца. Частичното покривало (кортината) паяжиновидно, бледовиолетово. Пластинките сраснали с пънчето, редки, в началото виолетови, по-късно ръждивокафяви. Пънчето цилиндрично, леко удебелено в основата, 5–8(10) × 1–2 cm, коприненовлакнесто, в горната част бледовиолетово, в долната ръждивокафяво, с червено-оранжеви влакна. Месото в началото бледовиолетово, по-късно кафеникаво, в основата на пънчето червено-кафяво. Спорите бадемовидни, 8,5–10,5 × 5–6 µm, жълто-кафяви, грубобрадавичести. Образува плодни тела единично и на групи, IX–X.
Местообитание и популации. Среща се в широколистни гори (бук –Fagus и дъб –Quercus), на варовити почви.
Разпространение в България. Североизточна България (до с. Кочовец, Шуменско), Знеполски район (Голо бърдо, Конявска планина – местн. Янкьовец), Рила, (над с. Костенец), Родопи (Ср. – над с. Цар Калоян и с. Храбрино).
Общо разпространение. Европа, Азия, Африка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари; киселинни дъждове.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата е в защитена територия – природна забележителност „Янкьовец“.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1928; Стойчев, 1982; Гьошева, Гусев, 1998; Gyosheva & Vassilev, 1994; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева