Персийска поветица
Convolvulus persicus L.
Сем. Convolvulaceae – Поветицови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iv); C2a(i,ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение, с късо, вдървеняващо коренище. Стъблата високи 15–40 cm, изправени, гъсто облистени. Листата цели, закръгленояйцевидни, дълги 3–4,5 cm, от двете страни гъсто бяловълнести. Цветовете единични в пазвите на листата, понякога връхни, цветните дръжки равни или по-къси от пазвените листа. Венчето широко фуниевидно, дълго 3–4,5 cm, бяло, от външната страна с 5 влакнести жилки. Плодът яйцевидна кутийка, дълга 10 mm, с 1–2 черни семена. Цв. V–VII, пл. VII–VIIІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по крайморски пясъци, обикновено на места с просмукване на подпочвени води. В последното десетилетие са наблюдавани само 2 субпопулации (крайбрежието при Дуранкулашкото езеро) с численост под 10 индивида, като едната впоследствие изчезна. Издирванията в останалите находища след 1990 г. са безрезултатни.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (крайбрежието при устието на р. Резовска, залива Силистар, устието на р. Камчия и Дуранкулашкото езеро); на морското равнище. След 1995 г. е установяван единствено при ез. Дуранкулак.
Общо разпространение. Централна и Мала Азия, Кавказ и Черноморското крайбрежие на Балканския полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и малочислените популации. Туристическото натоварване на крайбрежието. Изземването на морски пясък за строителство.
Предприети мерки за защита. Включен в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Спешно е необходимо изследване на биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори и разработване на План за действие за опазването на вида. Възможна е реинтродукция от находища в Румъния.
Литература: Йорданов, 1932; Виходцевски, 1963; Кузманов, 1982; Strat, 2005a, b.
Автор Антоанета Петрова
