Тяснолистна поветица
Convolvulus lineatus L.
Сем. Convolvulaceae – Поветицови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение, гъсто прилегнало копринестовлакнесто. Коренището вдървеняло. Стъблата прости или слабо разклонени, тревисти, възходящи или полегнали, високи 3–20(40) cm. Листата цели, до около 2.5–5 cm дълги, 0,3–1,5 cm широки, обратноланцетни до линейноланцетни, долните на дръжки, горните почти приседнали, по-тесни. Цветовете в пазвени и връхни дихазии, с линейноланцетни прицветници. Чашелистчетата прилегнало копринестовлакнести. Венчето дълго 1,5–2,5 cm, фуниевидно, розово. Кутийката яйцевидна, влакнеста, четирисеменна. Цв. VI–VIII, пл. VII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по сухи тревисти и каменисти места и в скални пукнатини. Образува фрагментирани популации. Индивидите растат поединично или на неголеми групи.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България (Таушан тепе край с. Невша) и Тунджанска хълмиста равнина (Сливенски бани); до около 200 m н. в.
Общо разпространение. Южна и Източна Европа, Средиземноморие, Кавказ, Югозападна и Централна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване или влошаване на качеството на местообитанията на вида вследствие на селищно строителство и развитието на туризма (утъпкване и битово замърсяване).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на избрани популации и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кузманов, 1982; Василев, 1984; Petrova, Meshinev & Apostolova, 2007.
Автор Владимир Владимиров
