Сребриста поветица
Convolvulus holosericeus M. Bieb.
Сем. Convolvulaceae – Поветицови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение, гъсто копринестовлакнесто. Стъблото в основата вдървеняло, разклонено, полегнало или възходящо. Листата приседнали, заострени, целокрайни, приосновните линейнообратноланцетни или лопатовидни, стъбловите линейноланцетни до линейни. Цветовете по 1(2) в пазвите на листата и по върховете на клонките, най-горните сближени. Венчето дълго 2–3 cm, бледожълто до белезникаво, фуниевидно. Кутийката яйцевидна, влакнеста, едно- или двусеменна. Семената тъмнокафяви, късовлакнести. Цв. V–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се в отворени тревисти съобщества по сухи, каменисти склонове. Известна е една популация между селата Чучулигово и Долно Спанчево, Санданско. Популацията се състои от няколко разпръснати групи с общо около 300 цъфтящи индивида, срещащи се по 3–4 съседни хълма.
Разпространение в България. Струмска долина (Ю. – между селата Чучулигово и Долно Спанчево); на около 500 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа, Кавказ, Мала Азия.
Отрицателно действащи фактори. Находището е подложено на умерена паша, като утъпкването и пашата сега имат слаб негативен ефект. Ниската семенна продукция и ниско ефективните механизми за разпространение на вида са сред основните причини за ограниченото му разпространение у нас.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологично разнообразие. Находището попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и екологията на вида и отрацателно действащите фактори. Обявяване на известното находище за защитена местност. Мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кузманов, 1982; Василев, 1984.
Автор Владимир Владимиров
