Скална поветица
Convolvulus boissieri Steud.
Convolvulus compactus Boiss.1, 2,Convolvulus s u е nderman n ii Bornm.1, 2
Сем. Convolvulaceae – Поветицови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,iii)+2ab(i,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Гъсто туфесто, копринестовлакнесто растение. Коренището вдървеняло, разклонено. Стъблата разклонени, вдървенели, високи 3–7 cm; леторастите тревисти. Листата приседнали или постепенно стеснени в широки дръжки, лопатовидно обратно ланцетни или ромбични, 1–4 пъти по-дълги, отколкото широки, или петурата почти толкова дълга, колкото широка, притъпени или заострени, целокрайни. Цветовете връхни, единични или с няколко странични цвята. Чашелистчетата копринестовлакнести, нееднакви; външните продълговати, в основата елипсовидни, обратноланцетни, яйцевидни или ромбични до продълговатоланцетни, постепенно или изведнъж заострени; междинните несиметрични, едната половина по ръба ципеста; вътрешните обратно яйцевиднопродълговати, заострени, двете половини по ръба ципести. Венчето дълго 15–20 mm, 1,5–2 пъти по-дълго от чашката, розово (по-рядко бяло до възпурпурно), фуниевидно, отвън с 5 надлъжни влакнести ивици. Кутийката яйцевидна до кълбовидна, влакнеста, 2–4-семенна. Семената яйцевиднолещовидни, тъмнокафяви. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–ІХ. Размножава се със семена и отчасти вегетативно.
Местообитания и популации. По сухи скалисти и тревисти места, на бедни и ерозирани почви. Популациите на територията на България се отнасят към два подвида –C. b. subsp.parna s sicus (Boiss. & Orph.) Kuzmanov, с локализация в пояса на ксеротермните дъбови гори, иC. b. subsp.suеndermannii (Bornm.) Kuzmanov, разпространен в пояса на черната мура. Участват в ксеротермни растителни хазмофитни съобщества. Популациите са сравнително жизнени, но фрагментирани.
Разпространение в България.Convolvulus boissieri subsp.parna s sicus : Родопи (Изт. – край селата Жълти чал, Добромирци, Джебел, Балабаново).Convolvulus boissieri subsp.s u еnderman n ii e локален ендемит за Славянка с находище над с. Парил.
Общо разпространение. Южна Европа (Испания, Балкански полуостров) и Югозападна Азия (Мала Азия)
Отрицателно действащи фактори. Стопанска дейност (добив на полезни изкопаеми, хидротехнически съоръжения, развитие на инфраструктура и паша), ограничено разпространение и фрагменирани популации
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находището наC. b. subsp.s u еnderman n ii e в границите на резерват „Алиботуш“. Находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите. Мониторинг на състоянието им; събиране на семена за съхраняване в семенна генбанка.
Литература: Велчев, 1970, 1972, 1984; Кузманов, 1982; Uzunov et al., 2002.
Автор Чавдар Гусев
