Вкореняваща се орешарка
Clitocybe vermicularis (Fr.) Quél.
Сем. Tricholomataceae –Есенни гъби
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)]
Морфология и биология. Шапката в младо състояние изпъкнала, по-късно плоска до фуниевидно вдлъбната, 2–5 cm в диаметър, месночервена, светлокафяво-червена, избеляваща до охрена у старите плодни тела; ръбът вълновиден. Пластинките белезникави, низбягващи. Пънчето цилиндрично, леко резширено в долната част, 2–6 × 0,5–1,5 cm, по-светло от шапката, влакнесто, с белезникави кореновидни мицелни образувания (ризоиди) в основата. Месото белезникаво. Спорите елипсовидни, 4–6 × 2–3 µm, безцветни. Образува плодни тела на групи, III–V.
Местообитание и популации. Среща се на почва в иглолистни гори (бор –Pinus , бяла мура –Pinus peuce , смърч –Picea , лиственица –Larix).
Разпространение в България. Знеполски район (Голо бърдо), Пирин (Сев. – над гр. Банско, около х. „Бъндерица“), Родопи (Ср. – над с. Брестник).
Общо разпространение. Европа (Северна, Средна, Западна).
Отрицателно действащи фактори. Промяна в хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата е на територията на национален парк „Пирин“.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Гьошева, 1991; Kuthan, 1972; Dörflet & Müsch, 1987; Kuthan & Kotlaba, 1989; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
