Джованелиев клитопилус

Clitopilus giovanellae (Bres.) Singer

Сем. Entolomataceae –Ентоломови

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,iii,iv)].

Морфология и биология. Шапката в младо състояние изпъкнала, по-късно фуниевидно вдлъбната, 0,5–1,5 cm в диаметър, светлосива, сиво-кафява; ръбът вълновиден, гладък. Пластинките гъсти, низбягващи, белезникави до бледосиви. Пънчето цилиндрично, често извито, 0,5–1 ´ 0,1 cm, сивкаво, с бял памуковиден мицел в основата. Месото тънко, бяло. Спорите продълговатоелипсовидни, с 6–8 надлъжни ребра, 6–8 ´ 3–4 mm, жълтеникави. Образува плодни тела през VIII–XI.

Местообитание и популации. Расте по песъчливи почви в светли широколистни гори и сред храстова растителност от медитериански тип.

Разпространение в България. Западни гранични планини (Огражден – между селата Първомай и Златарево).

Общо разпространение. Европа, Северна Африка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на земеделие, залесяване, дърводобив, транспорт (сухоземен), пожари, замърсяване на почвите от бита.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находището на вида е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Хинкова, Стойчев, 1983; Gyosheva et al., 2000, 2006.

Автор Мелания Гьошева


Джованелиев клитопилус (карта на разпространението)

Джованелиев клитопилус (илюстрация)