Чашеносещ корал
Clavicorona pyxidata (Pers. : Fr.) Donk
Сем. Auriscalpiaceae –Аурискалпиеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iv)].
Морфология и биология. Плодните тела силно храстовидно разклонени, високи 3–10(15) cm, широки 1,5–8 cm, в началото белезникавоохрени или светложълти, по-късно жълто-кафяви или сиво-кафяви. Клонките в долната част по-дебели, дихотомично разклонени, с плосък връх, наподобяващ назъбена чашка или корона, от която започват нови 4–6 къси и назъбени разклонения. Пънчето късо, широко 1,5–2,5 cm, едноцветно с клонките. Месото белезникаво. Спорите елипсовидни, 3,5–5 ´ 2–3 mm, гладки, безцветни. Образува плодни тела през VIII–XI.
Местообитание и популации. Расте по мъртва дървесина в широколистни (трепетлика –Populus tremula , върби –Salix), смесени и иглолистни (бор –Pi nus) гори.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – около Троянски манастир, Изт. – резерват „Ардашлък“), Витошки район (Витоша), Рила (над с. Костенец), Родопи (Зап. – между Чепинска р. и вр. Голяма Сюткя).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, селищно развитие, туризъм и отдих, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природен парк „Витоша“ и резерват „Ардашлък“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1930; Хинкова, 1955а, 1958б, Стойчев, Димчева, 1984, 1987б; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
