Режещ кладиум
Cladium mariscus (L.) Pohl
Сем. Cyperaceae – Острицови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iv,v)+2ab(i,ii,iv,v); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едро и грубо многогодишно тревисто сиво-зелено растение с дебело пълзящо коренище. Стъблото високо до 2 m, дебело, цилиндрично, кухо. Листата много дълги, твърди, с напилен ръб. Съцветието едра метлица с гъсто разположени класчета, всяко с 1 горен мъжки и под него с няколко двуполови цветове. Плодът кафяво лъскаво орехче. Цв. VI–VII, пл. VII–IX. Опрашва се от вятъра. Размножава се вегетативно и със семена, но семенната репродуктивност е слаба.
Местообитания и популации. Среща се по периферията на крайморски засолени блата и мочури, по заблатени крайречни места, мочурища и мочурливи ливади с отложени делувиални почви. Популациите са много плътни, но силно ограничени по площ (2–3 до няколко m2) и численост – 10–30(40) индивида.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Струмска долина (Сев.), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; от 0 до 400 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Крим, Кавказ, Мала Азия, Иран, Китай, Южна Африка, Австралия, Северна и Южна Америка, Хавайските острови.
Отрицателно действащи фактори. Отводняване на блатата и пресушаване на мочурищата и ливадите, косене на ливадите, което възпрепятства образуването и узряването на семената. Ограничено и фрагментарно разпространение и малки по площ и численост популации, слаби възобновителни способности.
Предприети мерки за защита. Видът и местообитанията му са защитени съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите и хабитатите. Строг контрол за спазване на изискванията на Закона за биологичното разнообразие и Рамсарската конвенция.
Литература: Йорданов, 1964; Маркова, 1984.
Автор Милка Стоева
