Тамянка
Cistus salvifolius L.
Сем. Cistaceae – Лавданови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Полухраст или храст. Стъблата високи до 100 cm, изправени или лежащи, звездовидновлакнести. Листата дълги 10–45 mm, широки 5–30 mm, яцевидни до обратнояйцевидни, отгоре зелени, мрежестонабръчкани, отдолу сивозелени, от двете страни звездовидновлакнести. Цветовете единични, рядко по 2–4. Чашелистчетата 5, външните закръглени, вътрешните широкояйцевидни. Венчелистчетата дълги 18–25 mm, бели, в основата с лимоненожълто петно. Плодът кутийка. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Сухи припечни тревисти и каменливи места. Популацията на вида е малочислена, но възобновителните му възможности са като цяло добри.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Силистар), Странджа (селата Бродилово, Българи, Кости, Граматиково, резерват „Узунбуджак“); от морското равнище до около 300 m н. в.
Общо разпространение. Югозападна Европа, Балкански полуостров, Азия, Африка.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение на вида, строителството по крайбрежието, унищожаването и замърсяването на местообитанията, пашата на дребнокопитни домашни животни, залесителните мероприятия.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите са на територията на природен парк „Странджа“, резерват „Узунбуджак“ и защитена местност „Силистар“. Находищата на вида са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията на вида и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Кожухаров, 1984; Gussev et al., 2004.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев
