Стоянова паламида
Cirsium stojanovii Kuzmanov
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Едно- до двугодишно тревисто растение. Стъблото единично, високо 20–60 cm, паяжинестовлакнесто. Листата ланцетни до тясноланцетни, плитко перестонаделени, приседнали със закръглени ушички, отгоре и по ръба с многобройни, 0,5–1 mm дълги, твърди жълти бодли, паяжинестовлакнести. Кошничките единични, приседнали в пазвите на листата. Пазвените листа по-дълги от кошничките. Обвивката дълга 11–13 mm и широка 7–8 mm, тясно яйцевидна, разредено паяжинестовлакнеста. Външните и средните обвивни листчета елиптично-линейни, на върха източени в твърд, жълт, 2–4 mm дълъг бодил. Цветовете пурпурни. Плодосемките дълги 3–3,5 mm. Хвърчилката дълга 8–10 mm. Цв. VІІ–ІХ, пл. VІІІ–Х. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи, тревисти места. Популациите са силно фрагментирани, малочислени и с ниска плътност.
Разпространение в България. Черноморското крайбрежие (Ю. – гр. Свети Влас), Родопи (Изт. – Крумовград и Момчилград); до 300 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаването на редкия хабитат, към който е привързан вида, за строителство и инфраструктура (с. Свети Влас), за земеделски нужди (Крумовград и Момчилград), пашата. Ниските миграционни способности на вида и ограниченото разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изучаване на биологията и екологията на вида. Мониторинг на състоянието на популациите, разработване на План за действие за опазване на вида, обявяване на защитена територия, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кузманов, 1984а.
Автор Светлана Банчева
