Cirsium bulgaricum DC.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение. Стъблата високи 60–100 cm. Листата перестонаделени, равномерно разположени по цялото стъбло, паяжинесто до вълнестовлакнести отдолу; листните дялове ланценти до тяснотриъгълни, с твърди връхни 3–10(16) mm дълги бодили. Кошничките 1–10, с 2–6(9) разположени непосредствено под всяка кошничка прости, ланценти до тяснотриъгълни листа. Обвивката дълга 24–35 mm и широка 22–35 mm, яйцевидносферична, разпръснато паяжинестовлакнеста до гола. Външните обвивни листчета почти изправени, средните изправеноотклонени навън, леко разширяващи се към върха, който е снабден с 1–3.5 mm дълъг бодил. Цветовете пурпурни. Плодосемките дълги 5–6 mm. Хвърчилката дълга 19–12 mm. Цв. VІ–VІІІ, пл. VІІІ–Х. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се предимно със семена.
Местообитания и популации. Видът е антропофит. Среща се по покрайнините на деградирали смесени церово-благунови гори, из рудерализирани пасища, край пътища и селища. Популациите са с групово разпределение на индивидите и имат добри възобновителни способности.
Разпространение в България. Черноморското крайбрежие (Ю.), Странджа; до 300 m н. в.
Общо разпространение. България, Турция (Европейската част и Западен Анадол).
Отрицателно действащи фактори. Резките промени в антропогенно повлияните съобщества, в които е разпространен и ограниченото разпространение в България.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от странджанската популация е в границите на природен парк „Странджа“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Кузманов, 1984а; Werner, 1976.
Автор Светлана Банчева