Отровна цикута
Cicuta virosa L.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1a+2ab(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с късо, цилиндрично коренище, разделено на въздухоносни камери. Стъблото 50–150(200) cm високо, изправено, голо. Приосновните и стъбловите листа с кухи дръжки, двойно до тройно перестонаделени, с дълга до 30 cm петура, в очертание триъгълноромбична. Крайните листни дялове линейни или ланцетни, приседнали или на къси дръжки, с дълбоконапилен хрущялен ръб. Сложните сенници полусферични, с дълги дръжки, връхният с 10–25 главни лъча, без обвивка или с 1–2 линейни листчета. Сенниците сферични, с 30–40 цвята, с 8–12 линейноланцетни прицветника. Венчелистчетата дълги около 1 mm, бели. Плодът почти сферичен, до 2 mm дълъг, с жълто-кафяви ребра. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се в ез. Сребърна, край гр. Силистра, в хигрофитни съобщества на Phragmites communis , предимно върху плаващите тръстикови „острови“ (т. нар. кочки). Популациите са малочислени.
Разпространение в България. Североизточна България (ез. Сребърна).
Общо разпространение. Европа и Азия.
Отрицателно действащи фактори. България се намира в периферията на ареала на вида. Пресушаването на крайдунавските блата, промяната във водния режим на езерото Сребърна. Непостоянството на климата (силни ветрове, наводнения), които водят до често разместване на тръстиковите „острови“.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището се намира на територията на поддържан резерват „Сребърна“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и големината на популациите в ез. Сребърна, биологията и екологията на вида. Разработване на План за действие за опазване на вида, мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кочев, Йорданов, 1981; Асенов, 1982; Ковачев, 1984.
Автор Росен Цонев
