Перест млечник
Cicerbita plumieri (L.) Kirschl.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR В2аc(i,ii,iv); D].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата голи, 60–130 cm високи. Листата дълги 50–60 cm, широки 20–170 mm, лировиднонаделени, с един голям, триъгълен дял и няколко двойки по-дребни, повече или по-малко яйцевидни странични дялове, по-къси, но поне толкова широки, колкото връхния дял; средната жилка между дяловете ширококрилата. Кошничките дълги 10–17 mm, широки 9–12 mm, събрани в широко щитовидна метлица. Обвивните листчета ланцетни или линейно ланцетни. Цветовете сини. Плодосемките дълги 5,5–6,5 mm, плоски, линейни до тясноелиптични, ясно стесняващи се към върха. Цв. VІІ–VІІІ, пл. VІІІ–ІХ. Опрашва се от насекоми. Семената се разпространяват от вятъра. Размножава се и вегетативно.
Местообитания и популации. Влажни сенчести и крайпоточни места в иглолистния пояс. Среща се с единични индивиди или на малки групи.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – местн. Резньовете), Рила (Крива река при Рилски манастир, местн. Пастрина); от 1000 до 1900 m н. в.
Общо разпространение. България, Франция, Германия, Швейцария, Испания
Отрицателно действащи фактори. Неизвестни. Находищата на вида се намират в незасегнати от човешката дейност места.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида се намират в границите на природните паркове „Рилски манастир“ и „Витоша“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кочев, 1984; Sell, 1976; Vladimirov, 2006b.
Автор Десислава Димитрова
