Панчичев млечник

Cicerbita pancicii (Vis.) Beauv.

Сем. Asteraceae – Сложноцветни

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR В2аc(i,ii,iv); D]. Балкански ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата голи, високи 60–130 cm. Листата дълги 50–60 cm, широки 20–170 mm, лировиднонаделени, с един голям, триъгълен дял и няколко двойки по-дребни, повече или по-малко яйцевидни странични дялове, по-къси, но не толкова широки, колкото връхния дял; средната жилка между дяловете тяснокрилата. Кошничките дълги 10–17 mm, широки 9–12 mm, събрани в тясна щитовидна метлица. Обвивните листчета ланцетни или линейноланцетни. Цветовете сини. Плодосемките дълги 5,5–6,5 mm, с триъгълно напречно сечение, нестесняващи се към върха. Цв. VІІ–VІІІ, пл. VІІІ–ІХ. Опрашва се от насекоми. Семената се разпространяват от вятъра. Размножава се и вегетативно.

Местообитания и популации. Влажни сенчести и крайпоточни места в иглолистния пояс. Среща се с единични индивиди.

Разпространение в България. Рила (долината на Крива река, край пътеката за Рилския манастир); от 1000 до 1600 m н. в.

Общо разпространение. България, Албания, Западна Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора.

Отрицателно действащи фактори. Неизвестни. Находищата на вида се намират в незасегнати от човешката дейност места.

Предприети мерки за защита. Находищата на вида се намират в границите на природен парк „Рилски манастир“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Георгиев, 1891; Гаjч, 1975; Sell, 1976.

Автор Десислава Димитрова


Панчичев млечник (карта на разпространението)

Панчичев млечник (илюстрация)