Панчичев млечник
Cicerbita pancicii (Vis.) Beauv.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR В2аc(i,ii,iv); D]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата голи, високи 60–130 cm. Листата дълги 50–60 cm, широки 20–170 mm, лировиднонаделени, с един голям, триъгълен дял и няколко двойки по-дребни, повече или по-малко яйцевидни странични дялове, по-къси, но не толкова широки, колкото връхния дял; средната жилка между дяловете тяснокрилата. Кошничките дълги 10–17 mm, широки 9–12 mm, събрани в тясна щитовидна метлица. Обвивните листчета ланцетни или линейноланцетни. Цветовете сини. Плодосемките дълги 5,5–6,5 mm, с триъгълно напречно сечение, нестесняващи се към върха. Цв. VІІ–VІІІ, пл. VІІІ–ІХ. Опрашва се от насекоми. Семената се разпространяват от вятъра. Размножава се и вегетативно.
Местообитания и популации. Влажни сенчести и крайпоточни места в иглолистния пояс. Среща се с единични индивиди.
Разпространение в България. Рила (долината на Крива река, край пътеката за Рилския манастир); от 1000 до 1600 m н. в.
Общо разпространение. България, Албания, Западна Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора.
Отрицателно действащи фактори. Неизвестни. Находищата на вида се намират в незасегнати от човешката дейност места.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида се намират в границите на природен парк „Рилски манастир“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Георгиев, 1891; Гаjч, 1975; Sell, 1976.
Автор Десислава Димитрова
