Извитожилковиден бял трюфел
Choiromyces maeandriformis Sacc. & Bizz.
Сем. Tuberaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iv,v)].
Морфология и биология. Плодните тела (апотеции) с диаметър до 10 cm, приседнали, неправилни, бучковидни, гладки, с нагъната жълто-кафява повърхност; месото меко, при изсъхване твърдо, първоначално бяло, при узряване жълтеникаво, осеяно с многобройни, неправилни, вълновидни охрени линии, със силна ароматна миризма. Спорите кълбовидни, 22,5–30 μm в диаметър, жълти, с неправилни, заострени или тъпи светлокафяви шипчета по повърхността, дълги 3–4 μm. Образува плодни тела през IX–X.
Местообитания и популации. Среща се главно на глинести почви, край езера, на поляни, в широколистни гори.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – местн. Златните мостове), Рила (Боровец).
Общо разпространение. Европа.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на дърводобив, туризъм, пожари; ограничено разпространение на вида.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно находище на вида попада в границите на природен парк „Витоша“. Находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Георгиев, 1906; Бързаков, 1931, 1932; Хинкова, 1961; Gyosheva et al., 2006; Dimitrova & Gyosheva, 2008.
Автор Евтимия Димитрова
