Ковачев зановец
Chamaecytisus kovacevii (Velen.) Rothm.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii,iv)]. IUCN(R), ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Храст. Стъблата високи 10–40 cm, изправени, гъсто разпереновлакнести, вдървеняли в основата. Листата тройни; листчетата елиптични, дълги 10–12 mm и широки 2–4 mm, заострени на върха, целокрайни, сивкаво прилегналовлакнести. Цветовете 2–5, в главести съцветия, обвити от горните стълбови листа. Венчето дълго 10–15 mm, бяло, прилегнало влакнесто. Плодът боб, дълъг 2–2,5 cm, широк 5–6 mm, елиптичен, сплеснат, разпереновлакнест. Цв. VI–VII, пл. VII–IX. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Среща се в състава на степни съобщества и по поляни в разредени дъбови гори, по-често върху черноземни почви в низините и равнините. Популациите обикновено са малобройни и силно фрагментирани, състоят се от единични или до няколко десетки индивиди, само на отделни места (Русенски Лом) над 500 индивида.
Разпространение в България. Североизточна България (долината на Янтра – при гр. Бяла, долината на р. Русенски Лом), Дунавска равнина (Плевенско, Оряховско, Никополско, Свищовско, край р. Цибрица), Предбалкан (Зап. – Монтанско), Стара планина (Зап.); до 500 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Разораването на степните съобщества, изсичането на горите, пашата и пожарите. Естествено силно фрагментираното разпространение и малочислени популации.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на таксономията, екологията на вида и на застрашаващите фактори. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово и включване на някои от находищата в защитени територии, чрез разширяване на площите на природните паркове „Русенски Лом“ и „Персина“.
Литература: Кузманов, 1976, 1984а; Tzonev, 2004.
Автор Росен Цонев
