Фривалдскиев зановец
Chamaecytisus frivaldszkyanus (Degen) Kuzmanov
Сем. Fabaceae - Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iv); C2a(i)]. Български ендемит.
Морфология и биология. Нисък храст висок до 20 – 30(50) cm, леторастите и клонките изправени, гъсто покрити с изправени и закривени власинки. Листата тройни, листчетата дълги 10–12 mm и широки 3–12 mm, разреденовлакнести до почти голи. Цветовете по 5–10 в главести съцветия по върховете на клонките. Венчето бяло, дълго 18–22 mm, почти по цялата гръбна повърхност гъсто разпереновлакнесто. Чашката неправилна, дълга 10–13 mm и широка 4(5) mm. Плодът боб, дълъг 2–2,5 cm и широк 5–6 mm, гъсто разпереновлакнест. Семената 3–4, бъбрековидни, кафяви, гладки. Цв. VI–VII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Из храсталаци и разредени гори в предпланините и планините, с малочислени популации от групи или единични растения.
Разпространение в България. Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (Ср., Изт.), Родопи (Ср.), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; до 1200 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Популациите са малочислени, силно фрагментирани, попадат в зоната на активна антропогенна дейност. Възможностите за възобновяване са силно ограничени.
Предприети мерки за защита. Малочислена популация попада в границите на резерват „Каменщица“ в Средна Стара планина. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг върху състоянието на популациите.
Литература: Кузманов, 1976, 1978.
Автор Теньо Мешинев
