Cerastium moesiacum Friv.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN A2a; B1ac(ii); C2a(i)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи до 40 cm, прилегналовлакнести. Долните листа елиптични, горните ланцетни, дълги до 25 mm и широки 10 mm, прилегналовлакнести. Цветовете многобройни, събрани в удължени лъжливи сенници. Прицветниците затъпени на върха, с широк ципест ръб. Венчелистчетата 2–3 пъти по-дълги от чашелистчетата. Плодната кутийка, права, дълга 10–12 mm. Семената жълто-кафяви, 1,6 mm широки, набръчканобрадавичести. Цв. VІ, пл. VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитание и популации. Расте по алпийски ливади, върху силикатна скална основа, заедно сFestuca balcanica ,Phleum alpinum ,Poa alpina ,Sesleria comosa ,Bellardiochloa violacea и др.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – край пътеката между х. „Рай“ и вр. Ботев); 2350 m н. в.
Общо разпространение. България, Сърбия.
Отрицателно действащи фактори. Строеж на телекомуникационни съоръжения, животновъдство, туризъм.
Предприети мерки за защита. Популациите попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“. Находищата попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Проучване на еколого-биологичните изисквания на вида и отклоняване на туристическия поток от находището по южния склон на вр. Ботев.
Литература: Кожухаров, Кузманов, 1966; Стоянов и др., 1966; Петрова, 1992а; Niketic, 1995–1998.
Автор Димитър Димитров