Cephalanthera epipactoides Fischer & C. A. Meyer
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ac(iv)+2ac(iv)]. ЗБР, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение. Развива 1–3(10) стъбла, до 35(45) cm високи, с 1–5 листа. Листата широколанцетни, дълги 2–5 cm. Съцветията до 2/3 от дължината на стъблото, с 10–30(50) цвята. Цветовете бели, характерно е наличието на шпора. Плодът кутийка. Цв. V(VІ), пл. VІІ. Въпреки че има зелени листа,C. epipactoides има поведение на сапрофитен вид, като надземно в отделните години се развиват само цъфтящи индивиди. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно (рядко).
Местообитания и популации. Видът се среща в широколистни и хвойнови храсталаци, в нискостъблени широколистни гори и по окрайнините им, както и в ксеротермните тревни съобщества между горските и храстови участъци. Популацията в местн. Ликана (южно от Ивайловград) е със значителни флуктуации на числеността – в отделни години се развиват между 100 и 500 индивида.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – местн. Ликана южно от Ивайловград, еднократно събиран и на хълма Дупката до Ивайловград, но изчезнал); до 350 m н. в.
Общо разпространение. Източно Средиземноморие (Гърция, Турция, Егейските острови и България).
Отрицателно действащи фактори. Изоставянето на територията, водещо до прекомерно обрастване, нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене (видът се изпасва напълно при преминаване на стада) и голямата суша в отделни години.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията в местн. Ликана е в границите на едноименната защитена местност, провежда се проучване на числеността й. Находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите, разширяване на защитената местност „Ликана“ и провеждане на поддържащи сегашното състояние на растителността мерки.
Литература: Маркова, Чернева, 1984; Петрова, 1995; Petrova, Gerasimova & Venkova, 2001; Venkova et al., 2003; Delforge, 2006.
Автор Антоанета Петрова