Вагеницова метличина
Centaurea wagenitziana Bancheva & Kit Tan
Centaurea amplifolia auct. bulg., non Boiss. & Heldr.1, 4, 5
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii); C2a(ii)] , ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно растение с масивно, 60–100 cm дълго, вдървеняло, вертикално коренище. Стъблата високи 80–150 cm, изправени, слабо разклонени в горната си част, гъсто облистени. Листата пересторазсечени; долните дълги 35–45 cm и широки 25–35 cm, с 4–6 двойки елиптичноланцетни дялове, 15–18 cm дълги и 5–6,5 cm, широки назъбени по ръба. Кошничките 25–35 mm. Обвивката на кошничката кълбовидна, 12–15 mm в диаметър. Придатъците на средните обвивни листчета с вид на пламък, широко полулунни, целокрайни или неравномерно разкъсани, 2–5 mm широки към върха. Цветовете бледорозови до бели, с 5 тъмнопурпурни жилки. Плодосемката дълга 6–7 mm, хвърчилката дълга 7–9 mm, жълтеникави до тъмнокафяви. Цв. VI, пл. VII. Насекомоопрашващо се растение.
Местообитания и популации. По периферията на поляни в гори от цер и благун, върху канелени горски почви. Единствената известна популация е изградена от около 450 индивида с групово разпределение. Семенното размножаване на вида е силно затруднено поради ниската кълняемост на семената (в лабораторни условия 20% кълняемост) и от паразитни насекоми. Повече от 50% от популацията е инфектирана от ларви на насекоми, които се развиват в кошничката и в самите плодосемки, като ги разрушават.
Разпространение в България. Тунджанска хълмиста равнина (Дервентски възвишения – северно от с. Голям Дервент, Елховско); до около 400 m н. в. В миналото видът (определян погрешно катоCentaurea amplifolia) е бил известен от 3 локалитета: Сакар планина – между Тополовград и с. Планинец (където не е намиран повече от 30 години) и Южно Черноморско крайбрежие – Бакърлъка, Созопол и с. Мандра, Бургаско (където не е намиран повече от 70 години).
Общо разпространение. България и Турция.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаването на дъбовите гори в ниските надморски височини. Изграждането на язовир на мястото на популацията от с. Мандра. Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида, специфичният хабитат към който е привързан и масовото опаразитяване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в списъка на застрашените растения на IUCN от 1997 г. с категория „неопределен“ с названиетоCentaurea amplifolia .
Необходими мерки за защита. Изготвяне на План за действие за опазване на вида, обявяване на защитена територия. Мониторинг на популацията, подпомагане на размножаванетоin situ и събиране на семенен материал за Националната генбанка в гр. Садово.
Забележка. В България видът е погрешно определян катоCentaurea amplifolia Boiss. & Heldr.Съвременните изследвания показват, чеCentaurea amplifolia не се среща в България и Турция.
Литература: Нинова, 1984; Dostál, 1976; Tan et al., 2009.
Автор Светлана Банчева
