Тройножилчеста метличина
Centaurea trinervia Willd.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR D]. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с многобройни изправени или слабо отклонени стъбла, високи до 30 cm. Растенията покрити с гъсти, къси опадващи власинки. Листата целокрайни, линейноланцетни, заострени, дълги 30–70 mm, широки 3–5 mm, с 3 жилки. Връхната част на цветоносните стъбла безлистна, съцветията единични. Кошничките дълги 6–10 mm, широки 12–15 mm, прицветните люспи зелени, с по-тъмен, кафяв връх; средните продълговатоовални. Придатъците ненизбягващи или само късо низбягващи, кремави, разкъсаногребенести. Цветовете розови Цв. VІ, пл. VІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сухи, слънчеви места, по излази на мергелни глини с рядка растителност. Известна е една локална популация (открита през 2007 г.), с численост няколко индивида.
Разпространение в България. Североизточна България (Таушан тепе при с. Невша, Варненско); до 300 m н. в.
Общо разпространение. България, Румъния, Унгария, Молдова, Украйна.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение. Опитите за залесяване.
Предприети мерки за защита. Находището е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популацията, проучване на околните територии за нови находища. Обявяване на находището при с. Невша (където се срещат редица редки видове) за защитена територия.
Литература: Prodan & Nyárády, 1964; Dostál, 1976; Petrova, 2007.
Автор Антоанета Петрова
