Румелийска метличина
Centaurea rumelica Boiss.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 30–50 cm. Листата почти голи или паяжинестовлакнести; долните целокрайни; горните лировиднонаделени; страничните листни дялове ланцетни, връхният издълженоланцетен. Обвивката на кошничката 17–20 mm в диаметър. Обвивните листчета удълженозаострени. Цветовете жълти, външните равни по дължина на вътрешните. Плодосемката дълга около 4 mm; хвърчилката 1/3 от дължината на плодосемката. Цв. VI–VІІ, пл. VII–VІІІ. Насекомоопрашващо се растение.
Местообитания и популации. Расте по сухи тревисти места и храсталаци. Популациите са фрагментирани и са изградени най-често от няколко десетки индивида. Индивидите са жизнени, но са с ограничени репродуктивни възможности. Видът участва в състава на степна тревиста растителност.
Разпространение в България. Североизточна България (Силистренско), Дунавска равнина (Видинско, Ломско, Врачанско); до около 500 m надм.в.
Общо разпространение. България, Сърбия и Румъния.
Отрицателно действащи фактори. Разораването на земи за земеделски цели, пашата и утъпкването от животни. Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида, специфичният хабитат, към който е привързан, ограниченото разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологично разнообразие.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и екологията на вида и на възможностите за подпомагане на възобновяванетоin situ . Обявяване на защитена територия, мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Нинова, 1984; Dostál, 1976.
Автор Светлана Банчева
