Парилска метличина
Centaurea parilica Stoj. & Stef.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с вдървеняло, разклонено коренище. Стъблата многобройни, високи 5–35(40) cm, изправени или възходящи, прости, рядко с до 3 разклонения. Листата равномерно разположени по стъблото, тяснолинейни, целокрайни, рядко назъбени, сиво-зеленовълнести; отдолу приседналожлезисти. Кошничките единични, обхванати в основата от горните стъблови листа. Обвивката на кошничката широка 8–12 mm. Външните обвивни листчета триъгълни, постепенно източени в нишковиден, извит навън, осилест придатък. Придатъкът по ръба с 9–13 двойки, жълтеникави до кафяви реснички. Цветовете розови: вътрешните – тръбести, с жълтеникави прашници; външните – лъчисти. Плодосемката дълга 3,5–4,5 mm. Хвърчилката дълга около 2 mm. Цв. VI–VIII, пл. VIII–X. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по скалисти поляни и склонове, скални пукнатини, към горната горска граница и в субалпийския пояс, калцифил. Популациите на вида от Пирин и Стъргач се състоят от единични индивиди с мозаечно разположение. Популациите от Славянка, класическото находище на вида, са с добра и сравнително постоянна численост.
Разпространение в България. Славянка, Пирин (Ю. – вр. Света Елена, вр. Свещник, Лясковски връх, вр. Ореляк); (1000)1500–2100 m н. в.
Общо разпространение. България и Гърция.
Отрицателно действащи фактори. Ерозията, ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида. Специфичният хабитат, към който е привързан.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.Част от популациите са в границите на резерватите „Алиботуш“ и „Ореляк“. Находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово и подпомагане на семенното размножаване на популациите от Южен Пирин и планината Стъргач.
Литература: Нинова, 1984; Банчева, 1999; Meshinev, 1992; Bancheva, 1999.
Автор Светлана Банчева
