Чернееща метличина
Centaurea nigrescens Willd.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата изправени, високи 60–100 cm, с няколко разклонения. Листата зеленикави, целокрайни или слабовълновидни, с четинки; долните, с дръжки, продълговатоелиптични; горните елиптични, издължени към основата. Кошничките единични 25–30 mm широки. Обвивката на кошничката яйцевидноцилиндрична, широка 12–14 mm. Придатъците на обвивните листчета триъгълни, непокриващи изцяло обвивните листчета, кафяво-черни, снабдени с 6–8 двойки ресни. Цветовете пурпурни. Плодосемката около 3 mm. Хвърчилката силно редуцирана или липсва Цв. VII–IX, пл. VIII–X. Насекомоопрашващо се растения.
Местообитания и популации. Открити тревисти места в буковия пояс. Единствената, потвърдена със сигурност популация, е представена от единични индивиди.
Разпространение в България. Среща се единствено в Стара планина (Ср. – Карловско, Габровско и Еленско). Данните за разпространението на вида са от първата половина на ХХ в., след което няколко десетилетия не са били потвърдени. През 1996 г. са намерени единични индивиди над ВЕЦ-а над Карлово, по пътя за х. „Хубавец“.
Общо разпространение. Средна и Югоизточна Европа.
Отрицателно действащи фактори. Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида, специфичният хабитат към който е привързан.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологично разнообразие. Популацията на вида е в границите на национален парк „Централен Балкан“. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида и възможностите за подпомагане на размножаването. Мониторинг на състоянието на популациите, разработване на План за действие за опазване на вида и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Нинова, 1984; Dostál, 1976.
Автор Светлана Банчева
