Морски червен кантарион
Centaurium maritimum (L.) Fritsch
Сем. Gentianaceae – Тинтявови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,v)+2ab(ii,iii,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 10–20 cm, единично, изправено, просто или разклонено в горната си част, голо, ръбесто. Приосновните листа разположени в розетка, рано опадващи, стъблените елипсовидни, на върха заоблени, по ръба гладки. Цветовете единични или 2–5. Венчето тръбесто, жълто, свободните дялове елипсовидни, по-къси от венечната тръбица, чашката 3/4 от дължината на венечната тръбица или равна на нея. Плодът кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–VIIІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава затревени места, горски поляни и храсталаци на алувиални, алувиално-ливадни и излужени канелени горски почви на морското равнище. Популациите са фрагментирани, малочислени, с единични индивиди.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – между градовете Царево и Ахтопол, между селата Синеморец и Резово).
Общо разпространение. Южна Европа, Балканския полуостров, Северна Африка, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на индивиди, поради активния туризъм, замърсяване с битови отпадъци и строителни дейности.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и разработване на План за действие за опазване на вида. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, Петрова, 1982; Петрова, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
