Келереров центрантус
Centranthus kellereri (Stoj., Stef. & T. Georgiev) Stoj. & Stef.
Сем. Valerianaceae – Дилянкови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(v)]. IUCN(R), ЗБР, БК. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение със силно развита коренова система. Стъблата високи 50–80 cm, голи, прости или разклонени, изправени или възходящи. Листата срещуположни, голи, целокрайни, долните и средните на къси дръжки, продълговатоланцетни, горните приседнали, линейноланцетни. Съцветието връхно, щитовидно или метличесто. Венчето тръбесто, пурпурночервено до лилаво, рядко бяло, 5-делно, с насочена надолу линейна шпора. Плодът едносеменен с хвърчилка от четинки. Цв. VI–VIII, пл. VII–IX. Размножава се със семена и вегетативно, има много добра възобновителна способност.
Местообитания и популации. Обитава стръмни, варовити, подвижни скални сипеи. Двете известни находища са силно изолирани помежду си. В Пирин находището е разположено на горната граница на пояса на черната мура, а във Врачанска планина – на прехода между дъбовия и буковия пояс. Популациите са с добра численост. По време на цъфтеж придава на тревостоя характерен розов аспект. Установени са единични индивиди в местн. Пещерите и местн. Академика в Сев. Пирин.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – Врачанска планина: между с. Челопек и с. Паволче), Пирин (Сев. – местн. Бански суходол, местн. Пещерите, местн. Академика); 600–1900 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Много ниските температури пречат на образуването на семена.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата на вида попадат в границите на национален парк „Пирин“ и природен парк „Врачански Балкан“ – в буферната зона на резерват „Врачански карст“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите.
Забележка. В някои таксономични разработки е възприет като: C entranthus longiflorus Steven subsp. k ellere ri (Stoj., Stef. & T.Georgiev) I. Richardson.
Литература: Велчев, Василев, 1970; Мешинев, 1984; Делипавлов и др., 1995; Meshinev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
