Янкиева метличина

Centaurea jankae D. Brandza

Сем. Asteraceae – Сложноцветни

Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)]. IUCN(R), ЗБР, ДХ(ІІb), БК. Балкански ендемит. Терциерен реликт.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла високи 30–100 cm, разклонени в горната си част. Приосновните листа неправилно перестонарязани, дяловете линейни, отклонени, паяжинестовлакнести до полуголи. Кошничките единични, на дълги дръжки, заоблени. Обвивните листчета овални (горните продълговати), тъмнозелени с пурпурен оттенък и ясни жилки. Придатъците на обвивката кожесто-ципести, блестящи, полулунни, целокрайни до разкъсани. Цветовете пурпурни. Цв. V–VІ, пл. VI–VІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Обитава тревни съобщества на сухи варовити хълмове. Известни са две популации (открити през 2007 г.), заеманата площ е под 1 km2. Проучените популации наброяват: на Таушан тепе около 500–550 растения; на Венчански дюз – около 700–750 растения. Характерен е ниския процент цъфтящи индивиди.

Разпространение в България. Североизточна България (Таушан тепе при с. Невша и Венчански дюз при с. Венчан, Варненско); до 300 m н. в.

Общо разпространение. България, Румъния (Добруджа).

Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и опитите за залесяване на хълмовете. Потенциална заплаха за Таушан тепе е обрастването с храсталаци поради преустановяване на пашата.

Предприети мерки за защита. Включен в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите и проучване на околните територии за нови находища. Обявяване на находището при с. Невша за защитена територия.

Литература: Dostál, 1976; Sârbu et al., 2006; Petrova, 2007.

Автор Антоанета Петрова


Янкиева метличина (карта на разпространението)

Янкиева метличина (илюстрация)