Небодлива метличина
Centaurea inermis Velen.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение. Стъблата високи до 15–30 cm, разклонени. Листата сиво-зелени, долните 1–2 перести, с 0,5–1(2) mm широки линейноланцетни дялове. Кошничките тяснояйцевидни, единични по върховете на разклоненията. Обвивката на кошничката дълга 6–11 mm и широка 4–6 mm. Придатъците на обвивните листчета малки, целокрайни или с по 2–3 недоразвити реснички. Цветовете розови. Плодосемката дълга около 3 mm; хвърчилката много къса. Цв. VІ–VІІ пл. VII–VІІІ.
Местообитания и популации. Среща се по сухи тревисти и каменисти места върху канелени горски почви в пояса на ксеротермните дъбови гори. Популациите са с ниска численост и плътност.
Разпространение в България. Стара планина (Изт. – Айтоско, местн. Трите братя); Родопи (Изт. – Ивайловградско), Тракийска низина (между Хасково и Харманли – край р. Олудере, местн. Острия Камък; с. Малко Градище) и Тунджанска хълмиста равнина (Елховско, между селата Добрич и Попово; Ямболски Бакаджик); до около 500 m н. в.
Общо разпространение. България. Погрешно се посочва за Турция.
Отрицателно действащи фактори. Разораването на територии за земеделски нужди, пашата и утъпкването от животни, ниската плътност, ниският миграционен потенциал на вида. Унищожаването на специфичния хабитат, към който е привързан, ограниченото разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологично разнообразие. Част от находищата попадат в природна забележителност „Трите братя“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово и обявяването на защитена територия.
Литература: Нинова, 1984; Wagenitz, 1975; Dostál, 1976.
Автор Светлана Банчева
