Нежна метличина
Centaurea gracilenta Velen.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение. Стъблата високи до 40 cm, с многобройни дълги разклонения. Листата грапави, сиво-зелени, долните перести, с линейни дялове широки до 0,5 mm. Кошничките единични по върховете на разклоненията. Обвивката на кошничката дълга 6–11 mm и широка 4–6 mm. Обвивните листчета триъгълни. Придатъците на обвивните листчета светлокафяви, с ципести ушички в основата си, с 4–6 ресни от всяка страна и с по един около 2 mm дълъг осил на върха. Цветовете розови. Плодосемката дълга около 3 mm; хвърчилката около 2 пъти по-къса от плодосемката. Цв. VI–VІІ, пл. VII–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по сухи тревисти и каменисти низинни места. Участва в състава на съобщества от степен тип с доминиране на влакнесто коило и беззащитна овсига. Популациите са силно фрагментирани, с по около 50–200 индивида. В някои от известните в миналото популации видът е изчезнал, а площта на други е силно редуцирана.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Бургаско, край селата Изворище, Черни връх и Банево), Стара планина (Изт. – Сливенско), Родопи (Изт.), Тунджанска хълмиста равнина; до около 1800 m н. в.
Общо разпространение. Източна България и Източна Румъния.
Отрицателно действащи фактори. Строителството, разораването на територии за земеделски нужди, паша. Ниският миграционен потенциал на вида, унищожаването на специфичния хабитат, към който е привързан и ограниченото разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологично разнообразие. Старопланинската популация попада в границите на природен парк „Сините камъни“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Нинова, 1984; Грозева и др., 2004; Dostál, 1976.
Автор Светлана Банчева
