Волска метличина
Centaurea bovina Velen.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение. Стъблата високи 30–40 cm, силно разклонени. Листата грапави, рядко паяжинесто влакнести; долните перести. Кошничките единични или в групи от по 2–3. Обвивката на кошничката дълга 6–7 mm, широка около 3,5 mm, коничноцилиндрична. Обвивните листчета триъгълни. Придатъците на обвивните листчета с изправено-отклонен навън до 3 mm дълъг осил. Цветовете пурпурни, по 4–6 във всяка кошничка. Плодосемката дълга около 3 mm, без хвърчилка. Цв. VI–VІІ пл. VII–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи тревисти и каменисти места. Участва в състава на отворени ксеротермни съобщества. Популациите са в добро състояние, с по около 100–200 индивида, но са силно фрагментирани и с недобри миграционни способности.
Разпространение в България. Стара планина (Изт.) и Тунджанска хълмиста равнина; до около 400 m н. в. Посочва се за Североизточна България.
Общо разпространение. България, Гърция.
Отрицателно действащи фактори. Намаляването на заеманата площ вследствие на усвояване на територии за земеделски нужди. Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида, специфичният хабитат, към който е привързан и ограниченото разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологично разнообразие. Включен е в1997 IUCN Red List of Threatened Plants с категория „неопределен“. Източно Старопланинската популацията попада в природен парк „Сините камъни“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите, подпомагане на семенното размножаванеin situ и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Dostál, 1976; Georgiadis, 1983.
Автор Светлана Банчева
