Гола копривка
Celtis glabrata Stev.
Celtis caucasica Willd.1, 3
Сем. Ulmaceae – Брястови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iv); C2a(i); E]. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Храст или дърво високо до 8 m. Кората гладка, сива. Листата кожести, дълги 4–10 cm и широки 2–5 cm, ланцетни или неправилно ромбични с клиновидна основа, ръбът на петурата напилен, долната повърхност влакнеста, горната грапава и гола. Цветовете еднополови и двуполови, еднодомни. Двуполовите и женските цветове единични, а мъжките събрани в дихазии. Околоцветникът 5-делен, тичинките 5, плодникът продълговат. Плодът с гладък или слабо набръчкан ендокарп и кафяво-червен екзокарп. Цв. III–IV, пл. IX–X. Анемофилен вид. Размножава се с коренищни издънки и семена.
Местообитания и популации. Расте по сухи, скалисти и каменливи места, в гори отQuercus cerris, Carpinus orientalis иPinus sylvestris . Среща се поединично или на групи от 2–3 индивида. Предпочита сухи, топли и светли планинско-горски почви. Популациите на вида са фрагментарни и с малка площ – 0,5 дка.
Разпространение в България. Cевероизточна България, Дунавска равнина, Стара планина (Изт.), Родопи (Изт.),Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа; до 450 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров, Кавказ, Югозападна и Централна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Среща се в райони с антропогенно въздействие – дребно земеделие, горска сеч, замърсяване на почвите от селското стопанство. Бавен темп на растеж, увреждане на листата от патогенни гъби (Sirosporium antenniforme).
Предприети мерки за защита. Част от находищата са в природен парк „Русенски Лом“. Част от находищата попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и екологията на вида, изследване на числеността на популациите. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие; събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Георгиев, Паламарев, 1966; Маринов, 1984; Цонев, 2002; Browicz & Zelinski, 1977; Cherneva, 2002; Sameva & Bakalova (in press).
Автор Елена Генова
