Царска катателазма

Catathelasma imperiale (Quél.) Singer

Сем. Tricholomataceae - Есенни гъби

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,iii)].

Морфология и биология. Плодното тяло отначало обвито с кафеникаво общо покривало. Шапката в младо състояние полукълбовидна, развита разперена до плоска, накрая вдлъбната в средата, 15–15(20) cm в диаметър, светлокафява, маслиненокафява до тъмнокафява, с кафеникави люспи; ръбът силно подвит навътре. Пластинките низбягващи, редки, белезникави до охрени, почерняващи по края у старите плодни тела. Пънчето 7–15 ´ 3–4 cm, конусовидно, кореновидно изтъняващо в основата, охрено, светлокафяво, с бял до сивкав двуслоен, ципест пръстен. Месото белезникаво до кремаво. Спорите 11–13 ´ 5–6 mm, елипсовидни или вретеновидни, гладки, безцветни. Образува плодни тела през VIII–IX.

Местообитание и популации. Обитава варовити и песъчливи почви в иглолистни гори (смърч –Picea abies, бял бор –Pinus sylvestris).

Разпространение в България. Витошки район (Витоша), Родопи (Зап. – местн. Широка поляна, Ср. – до летовище „Бяла черква“ и над с. Мугла).

Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари.

Предприети мерки за защита. Местообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са в природен парк „Витоша“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Хинкова, 1954, 1955а; Стойчев, 1982; Gyosheva, 2000; Gyosheva et al., 2000, 2006.

Автор Мелания Гьошева


Царска катателазма (карта на разпространението)

Царска катателазма (илюстрация)