Carduus thracicus (Velen.) Hayek
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение. Стъблата високи до 100 cm, разпръснато паяжинестовлакнести, крилати; крилата дълги до 5 mm, със широки триъгълни дялове и връхно разположени, до 2,5 mm дълги бодили. Листата продълговатоланцетни, с 8–10 двойки раздалечени листни дялове; всеки дял на върха си с 2 mm дълъг бодил. Кошничките около 1 cm в диаметър, полукълбести. Обвивните листчета извити навън, гладки. Цветовете червени. Плодосемките дълги 3–4 mm, сплескани, с дребни брадавички. Хвърчилката дълга 13–15 mm. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се предимно със семена.
Местообитания и популации. Среща се по сухи, каменисти места, върху силикатна основна скала, в пояса на ксеротермните дъбови гори. Популациите са от десетки индивиди с мозаечно разпределение.
Разпространение в България. Североизточна България, Предбалкан, Стара планина (Изт.), Струмска долина (Ю. – местн. Чуй петел край Сандански), Средна гора, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа (с. Сливарово и между селата Бръшлян и Дингизово); до около 500 m н. в.
Общо разпространение. Балканския полуостров (България, Гърция и Турция).
Отрицателно действащи фактори. Усвояването на нови земи за земеделски цели, пашата, застрояването, ниската плътност на популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в1997 IUCN Red List of Threatened Plants с категория „рядък“. Част от находищата попадат в природен парк „Странджа“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Ковачев, 1984; Грозева и др., 2004; Amaral Franco, 1976; Sopotlieva & Petrova, 2002; Petrova 2004b.
Автор Светлана Банчева