Дребноцветна горва
Cardamine parviflora L.
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение със 7–30 cm високо стъбло. Листата перести, голи, в основата без ушички, с 3–5 двойки целокрайни странични листчета. Съцветията гроздовидни, връхни. Цветовете с продълговати, бели, 2–3 mm дълги венчелистчета. Плодовете теснолинейни шушулки с дребни семена. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Самоопрашващо се. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По влажни места, на временно заливни терени.
Разпространение в България. Тракийска низина (кория Барба при с. Манолe, Пловдивско).
Общо разпространение. Европа, Средиземноморие, Южна Азия, Кавказ, Централна Азия, Сибир, Японо-Китайска област.
Отрицателно действащи фактори. Стопанската дейност в района и основно промяната в режима на ползване на земите и хидрологичния режим са причина за създалите се неблагоприятни условия в естественото местообитание на вида и неговото изчезване от българската флора.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Проучване на района, в който се е срещал вида, както и възможностите за реинтродукция от популации в европейския му ареал.
Забележка. Видът е съобщен от Velenovský (1898) по материали на V. Stribrny, събрани през 1896 г. при с. Манолe, Пловдивско (SOA 15574 !), след което не е намиран. Находището у нас е единственото на Балканския полуостров. Предполага се, че видът е изчезнал в резултат от стопанската дeйност в района и промяна в екологичните условия на местообитанието. Преоткриването му не бива да се изключва (Aнчев, 2001).
Литература: Георгиев, Китанов, 1939; Асенов, 1970; Андреев, 1984; Анчев, 2001; Velenovský, 1898; Akeroyd, 1993; Jalas & Suominen, 1994; Ancev, 2007.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
