Тинеста острица
Carex limosa L.
Сем. Cyperaceae – Острицови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iv,v)+2ab(i,ii,iv,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто сиво-зелено растение с пълзящо коренище. Стъблата високи до 35 cm, тристенни, облистени. Съцветието по-дълго от най-долния присъцветен лист, съставено от едно връхно мъжко класче и 1–2 женски класчета под него, увиснали на дълги тънки дръжки. Плодът зеленикавожълто орехче, обвито в плодна торбичка. Торбичката по-къса от покривната люспа, сиво- до синьо-зелена, елиптична, тристенно сплескана, със 7–9 изпъкнали жилки, на върха с късо цилиндрично носче. Опрашва се от вятъра. Размножава се предимно вегетативно, по-рядко със семена.
Местообитания и популации. Обитава естествени заблатени езера, сфагнови торфища и мочурливи места във високопланинския пояс. Популациите са мозаечни, с ограничена площ и численост под 1000 индивида.
Разпространение в България. Витошки район (местн. Каменно здание), Родопи (Ср. – Смолянски езера); при 1200–1800 m н. в.
Общо разпространение. Почти цяла Европа, Кавказ, Азия, включително Мала Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение, малка численост и площ на популациите. Увреждане и унищожаване на растенията при риболов в Смолянските езера и при посещения на туристи. Промяна на хабитата, ако се осъществи идеята за почистване, свързване на Смолянските езера и използването им за воден спорт с лодки. Замърсяване с битови отпадъци.
Предприети мерки за защита. Защитен вид, местообитанията на който се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището на Витоша е в границите на природен парк „Витоша“. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Недопускане на промяна в хабитата на Смолянската популация и предприемане на спешни управленски действия при необходимост.
Литература: Ахтаров, 1957; Вълев, 1964; Маркова, 1984; Стоева, Попова, 1989.
Автор Милка Стоева
