Туфеста острица
Carex elata All.
Сем. Cyperaceae –Острицови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)c(i,ii,iii)+2ab(i,ii,iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто гъстотуфесто растение. Стъблата високи 20–30(40) cm, триръбести, с жълтеникавокафяви приосновни влагалища и сивкави листа. Съцветието по-дълго от долния присъцветен лист, съставено от 1–2 мъжки и 1–4 женски изправени гъсти класчета. Плодната торбичка дълга колкото покривната люспа, широкоелиптична, сиво-зелена, без ясни жилки. Цв. IV–V, пл. VI. Размножава се предимно със семена.
Местообитания и популации. Обитава периферията на блата, заблатени и мочурливи места с плитки води. Популациите са малочислени и с ограничена площ.
Разпространение в България. Родопи (Зап. – резерват „Купена“), Тунджанска хълмиста равнина (с. Дунавци).
Общо разпространение. Европа, Кавказ, Урал, Сибир, Мала Азия, Алжир, Ирак.
Отрицателно действащи фактори. Отводняване и пресушаване на терена, последвано от паша и утъпкване. Вследствие на отводняване на Казиченското блато, пресушаване, утъпкване и рудерализиране на терена при паша на домашни животни изчезна първата описана за България популация на вида (Stoeva, 1994, 2005).
Предприети мерки за защита. Родопската популация е в границите на резервата „Купена“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на двете популации и местообитанията им. Обявяване на местообитанието при с. Дунавци за защитена територия.
Литература: Stoeva, 1994; Hájek et al., 2005; Stoeva et al., 2005.
Автор Милка Стоева
