Прилегналолюспест магарешки бодил, Родопски магарешки бодил
Carduus adpressus C. A. Meyer
Carduus rhodopaeus Velen.1, 5
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii) ]. IUCN(R). ЗБР.
Морфология и биология. Дву- до многогодишно тревисто растение. Стъблата високи до 100 cm, разпръснато паяжинестовлакнести, крилати; крилата до 10 mm, с триъгълни дялове и връхно разположени до 2 mm дълги бодили. Листата продълговатоланцетни, с многоклетъчни власинки по дължината на средната жилка и с 8–10 двойки нееднакви листни дялове; всеки дял на върха си с 2–3 mm дълъг бодил. Кошничките 2–3 cm в диаметър, кълбовиднояйцевидни. Обвивните листчета широки 0,75–1,5 mm, леко стесняващи се към връхно разположения, дълъг 0,5–1 mm бодил. Цветовете тъмно розови. Плодосемките дълги 4–5 mm. Хвърчилката дълга 9–13 mm. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се предимно със семена.
Местообитания и популации. Расте по сухи, каменисти места, върху варовикова основна скала, в пояса на ксеротермните дъбови гори. Популациите са от десетки индивиди с мозаечно разпределение.
Разпространение в България. Родопи (Ср. – в района на Рожен, Юндола, Чепеларе и с. Соколовци, Смолянско, Асеновград и с. Ситово, Пловдивско); 800–2000 m н. в.
Общо разпространение. България, Мала Азия и Западен Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Усвояването на нови земи за земеделски цели, пашата и утъпкването от животни и застрояването. Ниската плътност на популациите и бавното възобновяване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в1997 IUCN Red List of Threatened Plants с категория „рядък“.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите и обявяване на защитена територия.
Литература: Ковачев, 1984; Amaral Franco, 1976.
Автор Светлана Банчева
