Широколистна камбанка
Campanula latifolia L.
Сем. Campanulaceae – Камбанкови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с до 150 cm високо стъбло. Листата дълги 7–18 cm, яйцевидни, назъбени, голи или по жилките мековлакнести; приосновните сърцевидни, на дълги дръжки, стъбловите почти приседнали. Цветовете малко на брой, във връхно гроздовидно съцветие; венчето широко фуниевидно, едро, тъмно- или бледосиньо, рядко бяло. Плодът кожеста кутийка. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семенa.
Местообитания и популации. Расте по сенчести и влажни места в смесени широколистни гори, върху кафяви горски почви. Популациите са с много ниска численост.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – Чипровска планина; Ср. – много ограничено от Етрополска планина на изток до Калоферска планина); между 1200 и 1600 m н. в.
Общо разпространение. Европа (без крайните северни райони и Средиземноморието), Кавказ, Западен Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Горските сечи, планинският туризъм и утъпкването, събирането на растенията за цветни букети се отразяват неблагоприятно на условията в местообитанията и на състоянието на популациите. Потенциална заплаха са засушаването на климата и горските пожари.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата в Средна Стара планина са в границите на национален парк „Централен балкан“. Всички известни находища попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с оглед по-ефективно опазване. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово и обявяване на защитена територия за находището в Западна Стара планина
Литература: Симеоновски, 1984; Анчев (под печат); Fedorov, 1976; Vladimirov, 2001.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
