Вълнеста камбанка
Campanula lanata Friv.
Сем. Campanulaceae – Камбанкови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(ii,iii)]. ЗБР. IUCN(R), БК. Балкански ендемит. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение, при откъсване отделя млечен сок. Стъблото високо 30–70 cm, често разклонено от основата, гъсто мековлакнесто. Листата яйцевидни, влакнести, приосновните по-едри, събрани в розетка; стъбловите на крилати дръжки. Цветовете многобройни, бледожълтеникави до бели, камбанковидни, събрани в гроздовидно съцветие. Плодът кутийка с дребни семена. Цв. VII–IX, пл. IX–X. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава варовити и силикатни скалисти места, скални пукнатини, с предпочитание към сенчести местообитания, в дъбовия и буковия пояс. Популациите са със сравнително добра численост.
Разпространение в България. Стара планина (Ср.), Пирин, Рила, Средна гора, Родопи (Зап., Ср.); от 600 до около 1100(1500) m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, вероятно в Гърция, Р Македония).
Отрицателно действащи фактори. Горските сечи, засушаването на климата и горските пожари водят до промени в условията на местообитанията и се отразяват неблагоприятно на състоянието на популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид, с приоритетни за опазване местообитания съгласно Закона за биологичното разнообразие. Регистриран в1997 IUCN Red List of Threatened Plants (Walter & Gillet, 1998) с категория „рядък“. Част от находищата са в защитени територии (национален парк „Рила“, резерватите „Козя стена“ и „Стара река“ в национален парк „Централен Балкан“ и резерватите „Купена“ и „Червената стена“ в Родопите) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране на режима на охрана. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово. Проучване на възможностите за отглеждане на вида извън естествените му местообитания като декоративен вид.
Литература: Анчев (под печат); Fedorov, 1976; Anchev, 2006.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова
