Йорданова камбанка
Campanula jordanovii Ancev & Kovanda
Сем. Campanulaceae – Камбанкови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(ii,iii,iv)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно рехавотуфесто растение. Стъблата високи 15–30(40) cm. Приосновните листа широколанцетни, в основата закръглени до сърцевидни, на дълги дръжки; стъбловите ланцетни до линейни. Съцветието разклонено, метличесто, цветните пъпки изправени; венчето камбанковидно, синьо или виолетово-синьо. Плодът конична кутийка с многобройни дребни семена. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семенa.
Местообитания и популации. Расте по открити каменисти и скалисти варовити места на плитки и слабо развити хумусно-карбонатни почви. Среща се от пояса на ксеротермните дъбови гори до иглолистния пояс, в южната част на ареала си заедно сOnobrychis pindicola, Viola delphinantha, Satureja pilosa, Micromeria dalmatica, Galium aegeum и др. Популациите са със сравнително добра численост.
Разпространение в България. Предбалкан (Зап. – Врачанска планина), Стара планина (Изт.), Славянка, Пирин (Сев.), Рила, Родопи (Ср.); от (600)900 до около 1900 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Туризъм, паша и утъпкване са причините за промени в условията на местообитанията и се отразяват неблагоприятно върху състоянието на популациите и възобновяването им. Потенциална заплаха са горски пожари, срутване на скални маси, ерозия.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. По-голяма част от находищата са в границите на защитени територии: национален парк „Рила“, природен парк „Врачански балкан“, природен парк „Сините камъни“, резерватите „Баюви дупки – Джинджирица“ в Пирин, „Червената стена“ в Родопите и „Алиботуш“ в Славянка, защитена местност „Триградско ждрело“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Ограничаване на туристичeския поток и на стопанската дейност в близост до находищата. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово. Проучване на възможностите за размножаване и отглеждане извън естествените местообитания.
Литература: Сопотлиева, Петрова, 2002; Грозева и др., 2004; Анчев (под печат); Kovanda & Ancev, 1989.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова
