Campanula cochlearifolia Lam.
Campanula pusilla Haenke1
Сем. Campanulaceae – Камбанкови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)].
Морфология и биология. Многогодишно туфесто растение. Стъблата възходящи и изправени, високи 3–25 cm. Листата неравномерно остроназъбени, приосновните яйцевидни до кръгли, на дълги дръжки, стъбловите почти приседнали. Цветовете 1 до 3, цветните пъпки увиснали, на върха на стъблото; венчето камбанковидно или фуниевидно, синьо, рядко бяло. Плодът кожеста кутийка с многобройни тъмнокафяви семена. Цв. VII–VIII, пл. VIII–X. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и коренищни издънки.
Местообитания и популации. Обитава варовити скалисти терени (скални прагове и тераси, скални пукнатини), с плитки, слабо развити или неразвити хумусно-карбонатни почви, от иглолистния до алпийския растителен пояс, в съобщества наFestuca dalmatica, Paronychia kapela, Saxifraga oppositifolia, Globularia cordifolia, Leontopodium alpinum и др. Образува разкъсани популации в пространствено изолирани локалитети.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – Вихренски и Синанишки дял, циркус Баюви дупки); между 1800 и 2900 m н. в.
Общо разпространение. Западна, Средна и Югоизточна Европа.
Отрицателно действащи фактори. Активният планинския туризъм и утъпкването извън туристическите пътеки са причини за влошаване на условията в местообитанията и се отразяват неблагоприятно на популациите и възобновяването на вида. Потенциална заплаха са природните бедствия (пожари, лавини, срутвания).
Предприети мерки за защита. Находищата са в границите на национален парк „Пирин“, резерват „Баюви дупки – Джинджирица“и в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията на размножаване и на възможностите за отглеждане извън естествените местообитания. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Пенев, 1984; Анчев (под печат).
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев