Calypogeia sphagnicola (Arnell & J. Perss.) Warnst. & Loeske

Сем. Calypogeiaceae– Калипогееви

Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].

Морфология и биология. Многогодишен листостъблен чернодробен мъх. Чимчетата зелени до бледо жълто-зелени. Стъблата блестящи в сухо състояние, 0,5–2 cm дълги, заедно с листата 1,5–2 cm широки, неразклонени или слабо разклонени. Листата кòсо прикрепени към стъблото, по-къси отколкото широки, припокриващи се, яйцевидни до яйцевидно-триъгълни. Амфигастрите закръглени, 1,2–2,5 пъти по-широки от стъблото, почти до основата двуделни. Дяловете тъпи, понякога отстрани с един зъб. Спороносните кутийки се образуват на къси странични клонки откъм коремната страна. Развъдки сферични до овални, 2-клетъчни, жълто-зелени. Еднодомен.

Местообитания и популации. Среща се в сфагнови торфища самостоятелно или сред други торфени мъхове.

Разпространение в България. Витошки район (Витоша), Пирин (С. – долни Кременски езера).

Общо разпространение. Европа (Балкански полуостров – България, Македония, Румъния; Централна и Северна), Азия, Северна и Южна Америка, Тасмания, Нова Зеландия. Планинско-арктичен вид.

Отрицателно действащи фактори. Засушаване или деградация на торфищата, атмосферно и почвено замърсяване.

Предприети мерки за защита. Находищата попадат в границите на национален парк „Пирин“,  природен парк „Витоша“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.

Литература: Simon & Vajda, 1963; Natcheva, 2007.

Автор Анна Ганева


Calypogeia sphagnicola (карта на разпространението)

Calypogeia sphagnicola (илюстрация)