Парнасиеволистна калдезия
Caldesia parnassifolia (L.) Parl.
Сем. Alismataceae – Лаваницови, Жабникови
Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE]. ЗБР, ДХ, БК.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с тънко, късо коренище. Стъблото високо 10–60 cm . Листата с дръжки, в основата сърцевидни, тъпи, по-рядко заострени на върха, със средна права и 4–10 странични дъговидни жилки. Съцветието прешленесто, гроздовидно или метлицовидно, с по 3 клонки в прешлен. Цветовете на дръжки. Чашелистчетата и венчелистчетата с по 3 листчета. Венчелистчетата бели, целокрайни или назъбени. Плодчетата сухи, костилковидни, сплескани. Цв. VII–VIІI, пл. VIІI–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитавал е крайбрежните части на Драгоманското блато (Знеполски район). Срещал се е с единични индивиди или на малки групи. Пресушаването на находището му е довело до изчезване на единствената популация в България. Не е намерен в други водни басейни.
Разпространение в България. Знеполски район (Драгоманско блато).
Общо разпространение. Средна и Южна Европа, Балкански полуостров, Индия, Китай, Япония, Египет, посочва се за о. Мадагаскар и др.
Отрицателно действащи фактори. Загуба/деградация на хабитата вследствие на пресушаване на водоема.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Реинтродукция от най-близката европейска популация в подходящ водоем, в защитена местност.
Литература: Йорданов, 1963; Кочев, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
