Парнасиеволистна калдезия

Caldesia parnassifolia (L.) Parl.

Сем. Alismataceae – Лаваницови, Жабникови

Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE]. ЗБР, ДХ, БК.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с тънко, късо коренище. Стъблото високо 10–60 cm . Листата с дръжки, в основата сърцевидни, тъпи, по-рядко заострени на върха, със средна права и 4–10 странични дъговидни жилки. Съцветието прешленесто, гроздовидно или метлицовидно, с по 3 клонки в прешлен. Цветовете на дръжки. Чашелистчетата и венчелистчетата с по 3 листчета. Венчелистчетата бели, целокрайни или назъбени. Плодчетата сухи, костилковидни, сплескани. Цв. VII–VIІI, пл. VIІI–IX. Размножава се със семена и вегетативно.

Местообитания и популации. Обитавал е крайбрежните части на Драгоманското блато (Знеполски район). Срещал се е с единични индивиди или на малки групи. Пресушаването на находището му е довело до изчезване на единствената популация в България. Не е намерен в други водни басейни.

Разпространение в България. Знеполски район (Драгоманско блато).

Общо разпространение. Средна и Южна Европа, Балкански полуостров, Индия, Китай, Япония, Египет, посочва се за о. Мадагаскар и др.

Отрицателно действащи фактори. Загуба/деградация на хабитата вследствие на пресушаване на водоема.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.

Необходими мерки за защита. Реинтродукция от най-близката европейска популация в подходящ водоем, в защитена местност.

Литература: Йорданов, 1963; Кочев, 1984.

Автори Димитър Пеев, Соня Цонева


Парнасиеволистна калдезия (карта на разпространението)

Парнасиеволистна калдезия (илюстрация)