Buxbaumia aphylla Hedw.
Сем. Buxbaumiaceae - Буксбаумиеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iii)c(iii,iv)]. Видът е включен в Червената книга на мъховете в Европа с категорията „регионално застрашен“.
Морфология и биология. Ефемерен връхноплоден мъх, растящ поединично или на групи. Вегетативното стъбло около 1 mm високо. Листата без жилка, дребни керемидообразно разположени, при остаряване образуват кафява плъст около основата на спороносната кутийка. Спороносната кутийка много по-голяма от вегетативното стъбло, асиметрична, отгоре плоска, светлокафява със задебелена червено-кафява обшивка между коремната и гръбната страна, отдолу силно изпъкнала, червено-кафява, лъскава, разположена върху 0.5–1.2 cm червено-кафява гъсто брадавичеста дръжка. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се върху открита песъчлива или глинесто-песъчлива почва, гниещи листа, хумус, понякога сред мъхове в широколистни и иглолистни гори и субалпийски храсталаци. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност. Числеността на популациите и броят на субпопулациите силно варират според сезона и климатичните условия.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – над с. Заножене по долината на Стара река), Рила (района на Саръгьолски езера).
Общо разпространение. Европа, Североизточна и Източна Азия, Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия. Бореален вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването и унищожаването на местообитанията в резултат на дърводобив и утъпкване. Потенциално застрашаващ фактор е силното колебание в числеността на популациите, особено в съчетание с ограничения брой находища.
Предприети мерки за защита. Популацията в Рила попада в границите на национален парк „Рила“. И двете находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване динамиката в числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Петров, 1966б; ECCB, 1995.
Автор Райна Начева
