Лютиковидна урока
Bupleurum ranunculoides L.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ac(i,v)+2ac(i,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 5–30 cm, изправено, голо. Листата последователни, приосновните линейни, мечовидноизвити, най-горните стъблови по-широки, триъгълнояйцевидни, полустъблообхващащи, голи. Съцветието сложен сенник, съставен от 5–10 лъча, в основата с 4–5 яйцевидни, силно неравни листчета. Прицветниците 4–5, жълтеникави, почти кръгли. Сенниците с многобройни дребни цветове. Плодът сух, 2,5–3 mm дълъг, разпадащ се на 2 дяла. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте на варовити каменисти терени в субалпийския пояс в отворени тревни съобщества. Популацията е компактна, с численост около 1000 индивида.
Разпространение в България. Витошки район (в района на вр. Белчева скала); 1800–1900 m н. в.
Общо разпространение. Централна и Южна Европа (Пиренеи, Алпи, Карпати, Апенини и част от планините на Балканския полуостров).
Отрицателно действащи фактори. Изолираност на популацията – находището попада в югоизточната периферия от ареала на вида, ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Единственото находище в България попада на територията на природен парк „Витоша“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Популацията е отдалечена от оживените туристически маршрути.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Tutin, 1968; Stoyanov, 2004.
Автор Стоян Стоянов
