Зъбчата урока
Bupleurum odontites L.
Bupleurum fontanesii Guss. ex Caruel1, 3, 4, 5
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN A1c; B1b(ii,iii,iv)c(ii,iii)+2b(ii,iii,iv)c(ii,iii)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 10–50 cm, силно разклонено от основата, с многобройни сенници, голо. Листата последователни, линейни, островърхи, приосновните изсъхват по време на цъфтеж. Съцветието сложен сенник, съставен от 4–6 неравни лъча, в основата с 5 ланцетни, островърхи листчета с мрежовидно жилкуване. Прицветниците 5, ципести, ланцетни, заострени, с ясни мрежовидни жилки. Цветовете дребни, жълти, с неравни дръжки, по 8–15 в сенник. Плодът сух, 1,5–2,5 mm дълъг, разпадащ се на 2 дяла. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте върху сравнително мощни канелени почви на сухи тревисти места, край пътища (банкети и канавки), в синори или изоставени ниви. Образува плътни популации с численост между 500 и 1000 индивида.
Разпространение в България. Тракийска низина (между селата Райкова могила и Щит, Свиленградско), Тунджанска хълмиста равнина (Елховско и Тополовградско – около селата Добрич, Маломирово, Чернозем, Срем, Устрем, Голям Манастир и Малък манастир); 0–300 m н. в.
Общо разпространение. Средиземноморие (Южна Европа, Северозападна Африка) и Югозападна Азия (Мала Азия, Сирия, Палестина).
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни. Разпокъсване и загуба на хабитата, вследствие на разораването на земите, пожари – естествени и породени от човека, ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Детайлно проучване на биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори.
Литература: Асенов, 1982, 1984; Snogerup & Snogerup, 2001.
Автор Стоян Стоянов
