Дълголиста урока
Bupleurum longifolium L.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A4c; B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 30–100 cm, изправено, голо. Листата последователни, широкоелиптични до яйцевидни, приосновните на дръжки, стъблените приседнали, със сърцевидна стъблообхващаща основа, голи. Съцветието сложен сенник, съставен от 5–10 неравни лъча, в основата с 4–5 яйцевидни до кръгли листчета. Прицветниците 4–5, почти кръгли. Цветовете дребни, жълти, по 15–20 в сенник. Плодът сух, 4–5 mm дълъг, разпадащ се на 2 дяла. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Обитава сенчести и влажни каменливи крайпоточни места на плитки кафяви горски почви в зоната на буковите гори или в иглолистния пояс.
Разпространение в България. Знеполски район (Стража планина, Трънско), Стара планина (Ср. – долините на реките Пръскалска, Тъжа и Габровница); 800–1800 m н. в. В Стара планина видът не е събиран през последните 100 години и находищата се нуждаят от потвърждаване.
Общо разпространение. Централна и Източна Европа (Алпи, Карпати и планините в северната част на Балканския полуостров).
Отрицателно действащи фактори. Находищата попадат в южната периферия от ареала на вида. Ограничено разпространение, изолираност и малочисленост на популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата в Средна Стара планина са на територията на национален парк „Централен Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Асенов, 1982, 1984; Tutin, 1968.
Автор Стоян Стоянов
