Буниум
Bunium ferulaceum Sibth. & Sm.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A4c; B1b(ii)c(ii)+2b(v)c(iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Коренът грудковиден. Стъблото високо 20–60 cm. Листата двойно- до тройноперести, с тънки, линейни дялове. Цветовете дребни, венчелистчетата бели. Плодът сух, 4–6 mm дълъг, мерикарпиите наребрени, с канали. Цв. VI–VII, пл. VIII. Размножава се със семена.
Местообитание и популации. Расте по варовити и базалтови скалисти места, върху плитки рендзинови почви в пояса на ксеротермните дъбово-габърови гори. Популациите на вида са с малка численост. Те участват в подлеса на съобщества отQuercus pubescens, Fraxinus ornus, Paliurus spina - christi, Carpinus orientalis , заедно сMelilotus neapolitanus, Smyrnium perfoliatum, Lysimachia atropurpurea, Senecio papposus, Stachys serbica и др.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – с. Рибино, с. Студен кладенец, над с. Поточница, с. Долна кула, Крумовградско, с. Софийци, Джебелско, с. Дангово, с. Звезделина, Кърджалийско); между 250–350 m н. в. Видът е погрешно посочван за Знеполски район вместоHuetia cynapioides (Димитров, 1994).
Общо разпространение. България, Р Македония, Гърция, Турция, Крим, Мала Азия, Сирия.
Отрицателно действащи фактори. Паша на едър и дребен добитък, земеделски дейности, унищожаване на горите от пожари и изсичане, обрастване на пасищата.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите южно от селата Поточница и Студен кладенец се намират на територията на резерват „Вълчи дол“. Част от находищата попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Не се налагат специални мерки.
Литература: Стоянов и др., 1967; Василев, 1984; Делипавлов и др., 1984; Димитров, 1994; Podpera, 1902; Petrova et al., 2006.
Автор Димитър Димитров
